След излизането на програмата на „Прогресивна България“ се вдигна голяма медийна пушилка за основните положения в нея.
Наши сътрудници решиха да видят в какво платформите на „Пряка демокрация“ и „Прогресивна България“ се припокриват и какви са разликите между тях. За целта те се обърнаха към поне 4 от най-масовите и използвани варианти на Изкуствения Интелект, които са възможно най-обективният и безпристрастен оценител на подобни текстове, с искане да направят сравнения между двата партийни документа.
Отговорът и на четирите ИИ са, че има голямо сходство между програмните документи на двете партии, стигащо в някои отношения до 83%, а заимстването на „Прогресивна България“ от „Пряка демокрация“ достига до 60%. Защо на едната от другата? Защото едната предхожда другата с 8 години, тъй като е създадена през 2018 г., а след това само е актуализирана и последно е публикувана през 2024 г.
Какво означава всичко това? Че едните са черпили с пълни шепи от идеите и политиките на другите.
И какво следва от всичко това? Всеизвестно е, че идеите не подлежат на авторско право. Значи, „Пряка демокрация“ не може да съди „Прогресивна България“ за плагиатство. Вярно е, че хората на екс-президента Радев биха могли да споменат поне, че са заимствали немалко неща от нас. Но да се очаква такава коректност от партийни хора, е все едно да се очаква музикални инвалиди да изпълняват с виртуозно майсторство 9-та симфония на Бетовен.
Но не заимстването е най-скандалното в случая. Нещо повече, това е нещо нормално в политиката.
Скандалното е реакцията и поведението на политолозите и журналистите. Сега те се скъсват да коментират от сутрин до вечер и под път и над път положенията в програмата на „Прогресивна България“. Но какво им пречеше да направят през тези 8 години поне един път анализ на платформата на „Пряка демокрация“, да дадат поне един отзив, положителен или отрицателен? Очевидно, масовият гражданин не чете партийни платформи. Но журналистите, политолозите, дори донякъде социолозите се изхранват именно с това! Това е тяхното задължение! Но не чухме абсолютно нищо от тях. Сега обаче няма отърване от тяхното папагалско говорене за програмата на екс-президента.
Значи, работата не е в обективността, а в принадлежността. Няма съмнение, че огромната част от журналистите и почти всички политолози са на хранилка на властта и силния на деня.
И все пак, четирите ИИ казват, че имало и определена разлика. Тя била най-вече в езика на посланията. Нашата платформа била повече на „народен език“, а екс-президентската – повече на официален брюкселски диалект. Можем да твърдим, че нашата платформа не е на „народен“, а на изряден, изразителен и точен български език. А брюкселският диалект означава, че програмата едва ли ще бъде изпълнена, защото едва ли има нещо по-безпомощно, нечитаемо и неадекватно от този официален „птичи език“. Следователно, можем само да очакваме още от същото, каквото е било досега.
Впрочем, не мислим, че в областите на земеделието, здравеопазването, образованието, големите ни милиардни програми, както и на политиката към медиите и блогърите можем да имаме нещо общо с „Прогресивна България“. Специално програмата ни за възкресяване на българското село, за премахване на Здравната каса и строителството на суперболници в отделните региони, за реформи във всички степени на образованието и тотална промяна в политиката ни за осигуряване на съвсем различни условия за живот и възпитание на децата няма как да бъдат копирани, защото са изключително специфични и не подлежат на политкоректни формулировки, следователно не могат да бъдат изплагиатствани от когото и да било.
Техния модел на ползване на ИИ е централизиран а нашия е децентрализиран и с отворен код. За по голяма яснота техния е механизъм за следени и контрол а нашия дава реален контрол на хората над политиците и механизъм за отзоваване. Веднъж отзовани ние искаме да не могат лъжците и некъдърниците да могат да работят на държавна работа.
Междудругото, от времето на дядо Адама е известно, че плагиатстването не води до нищо добро и че никога подражателят не може да постигне по-добър резултат от оригиналния новатор и визионер. В заключение можем да кажем, че сме благодарни на екс-президента и неговите хора за това, че са се заели с разпространението на нашите идеи. Пожелаваме му пълен успех, дори и да не вярваме в него.