- Намаляване на дела на БВП в страните от Г-7 и увеличаване на този на 5-те страни-основателки на БРИКС[1]
(данните са на МВФ по ППС)
Г-7 през 1992 г. – 15 249 (45,8% от световния БВП, който е 33 290 )
Г-7 през 2023 г. – 52 170 (29,9% от световния БВП, който е 174 470)
Г-7 през 2028 г. – 62 010 (27,8% от световния БВП, предв. 223 270)
БРИКС през 1992 – 5 476 (16,4% от световния БВП)
БРИКС през 2023 – 56 040 (32,1% от световния БВП)
БРИКС през 2028 – 75 130 (33,7% от световния БВП)
Ако е изглеждало естествено Г-7 да управлява световната икономика през 1975 г., когато е представлявала повече от половината от световния БВП/ППС, или дори през 1992 г. с 45,8% от същия този БВП, то това вече не е актуално през 2023 г., когато БРИКС вече води по отношение на комбинирания БВП/ППС и пред страните му се очертава много по-добро бъдеще от това на Г-7.
- Двойният демографски и икономически упадък на страните от Г-7 ще има все по-голямо въздействие върху военния апарат на държавите-членки. Необходим е персонал за изграждане на въоръжени сили, но също така са необходими значителни бюджети за придобиване на все по-скъпо основно оборудване. 5-те страни от БРИКС вече са 4 пъти по-населени от 7-те страни от Г-7 и в момента имат по-висок БВП/ППС. Утре, след разширяването и след години на по-силен растеж, те ще имат население и БВП/ППС много по-високи от тези на Г-7. Следователно военният упадък на държавите-членки на Г-7 и НАТО е неизбежен.
3. Към тези проблеми на демографския и икономическия упадък се добавя и проблемът с дълга. В края на Студената война през 1990 г. дългът на САЩ беше 3 трилиона долара, а бюджетът за отбрана – 300 милиарда долара. (https://www.usdebtclock.org/1990.html). Днес дългът на САЩ достигна 37.5 млрд. долара. Той се е увеличил дванадесетократно и продължава да нараства драстично. Разходите за отбрана, финансирани до голяма степен от дълг, достигнаха 895 млрд. долара за 2025 г. и над 1 трлн. през 2026 г. Съотношението на дълга на САЩ към БВП вече е над 125.4% от БВП. Хроничните и астрономически дефицити във федералния бюджет (1 трлн. и 899 млрд. долара) и външната търговия (1409 млрд. долара) не оставят никаква надежда за подобрение, а по-скоро напротив. https://www.usdebtclock.org/index.html
Япония, втората по големина икономика в Г-7, в момента има коефициент на задлъжнялост от 258% от БВП.
Всички страни от Г-7, с изключение на Германия, имат коефициент на задлъжнялост над 100% от БВП.
С какви пари, какви допълнителни дългове, отпуснати от кои кредитори и при какви лихвени проценти любезните членове на Г-7, чиито икономики са в упадък, възнамеряват да възобновят разходите си за отбрана, за да възстановят оръжейната си индустрия и да си възвърнат военната мощ, която смятат за необходима, за да се справят с това, което възприемат като заплахи за своята хегемония? И в какъв срок? Колко години след приключването на войната в Украйна те ще съумеят да са готови? Не е ли твърде късно да организират „възраждане“?
С какви средства страните от Г-7 се надяват да спрат постоянния упадък, в който са изпаднали от създаването им през 1975 г.? Особено след като енергията и суровините, каквито на повечето от тях липсват, ще им струват все повече и повече поради антируските санкции, въпреки че те съставляват основата на силните икономики…
Изводът е прост: Г-7 постепенно губи своята актуалност в многополюсен свят, който все повече се организира без нея, а може би дори и срещу нея. И бива изместен именно от страните са БРИКС, които се увеличават и включват най-перспективните икономики.
През 1975 г., когато страните от Г-7 заедно представляваха 52% от БВП на планетата, прессъобщение от 1295 думи завърши първата среща на върха на организацията. Тогава Г-7 демонстрираше сдържаност, скромност. Групата беше уверена в своята сила.
През 2023 г. прессъобщението на Г-7, представляваща 29,9% от световния БВП, беше дълго 25 055 думи (20 пъти повече, отколкото през 1975 г.). Следователно Г-7 сега се стреми да раздуе значението си чрез дължината на своите изявления. (Жабата (Г-7), която иска да бъде голяма като вола (БРИКС)?)
- Г-7 са застинали в своето развитие, а БРИКС тепърва ще се увеличават.
Страните вече са нараснали до десет: 5-те страни-основателки плюс ОАЕ, Иран, Египет, Етиопия и Индонезия – все страни с голям демографски и икономически потенциал.
А Алжир, Беларус, Боливия, Виетнам, Казахстан, Куба, Малайзия, Нигерия, Тайланд, Турция, Уганда и Узбекистан са получили статуса на страни-партньори.
Общото население на страните от БРИКС е приблизително 3,5 млрд. души, или 45% от населението на света.
- Най-важното и перспективно начинание на БРИКС ще бъде създаването на обща валута и изместването на долара от международната търговия. Това ще бъде и последният пирон в ковчега на Западната цивилизация. аОчевидно това ще стане след решаването на някои геополитически проблеми като войната в Украйна и връщането на Тайван в орбитата на Китай.
- Енергетиката на страните от БРИКС и Г-7 е на двата полюса на перспективност. Ако Г-7 се съсредоточиха върху ВЕИ (възобновяеми източници), то БРИКС са начело по енергийни запаси: въглеводороди (газ, петрол и въглища) и атомна енергетика. Съвършено ясно е, че в скоро време ВЕИ в световен мащаб няма да надхвърлят 15% от енергетиката (в момента са 13.5%, а с директивата на Тръмп за забрана на ветрогенераторите нещата никак няма да вървят в положителна посока). Освен това не е ясно дали страните от БРИКС не развиват повече тази област, особено Китай, Индия, а напоследък и Русия. Но най-важното е, че те имат, както каза Путин, въглища за още 1000 години и газ за още 300 при сегашния добив и разузнати запаси.
Успоредно с това се развива с огромни темпове ядрената енергетика. В момента в световен мащаб се строят 64 ядрени блока, от които 28 се строят в Китай, 7 – в Русия, 7 – в Индия, а също – в Иран, Южна Корея, САЩ, Япония, ОАЕ, Англия и другаде. Както се вижда, лъвският пай е в страните от БРИКС.
Най-големият производител на ядрени технологии е Русия – според „Росатом“ тя строи в момента 33 блока по света (дори 4 от 28-те – в Китай). Тя е и първата държава, която построи плаваща атомна електроцентрала, която от 5 години дава електричество на далечния чукотски град Певек. Започва строителството на 6 плаващи електростанции отново за Чукотка, където се разработва голямо находище на злато, а до 2039 г. „Росатом“ планира да построи 62 такива станции, от които 18 са за експорт. В Русия Путин преди седмица обяви това, което се знаеше от няколко години, но сега е достигнало до практическа реализация – а именно, че от ок. 2030 г. руските централи ще преминават постепенно към безотходен цикъл на производство, като използват многократно ядреното гориво до пълното му изгаряне и обезвреждане. За целта през 2029 г. ще бъде пуснат в експлоатация експерименталният реактор „Брест-ОД-300“ с оловен топлоносител, към който са изградени също така инсталации за преработка на отработено ядрено гориво и съоръжения за производство на гориво със затворен горивен цикъл. С това може да се смята, че напълно ще бъде решен проблемът с отработеното ядрено гориво, а също и с малките количества уран-235 в земните недра. Путин каза, че Русия десетилетия занапред няма да има нужда от свежо гориво, защото ще преработва и използва натрупаните огромни количества от отработено ядрено гориво.
Представителите на Росатом разглеждат BREST като неразделна част от проекта „Пробив“, който „обединява проекти за разработване на мощни реактори на бързи неутрони, технологии със затворен горивен цикъл, както и нови видове гориво и материали, и е фокусиран върху постигането на ново ниво на ядрената енергетика с използването на масовия уран-238 и безотпадни технологии“.
Не трябва да забравяме, че единствените промишлени реактори на бързи неутрони с топлоносител натрий се намират в също в Русия. Единият – БН 600 – е в експлоатация от 1980 г., а другият – БН 800 – от 2015 г. До две години ще започне строителството на големия БН 1200.
Опитни реактори с натриев топлоносител се строят в Мадрас, Индия (500 МВт) и Сяпу, Китай (600 МВт). И двете са страни-основателки на БРИКС
Добавки:
Къде „Росатом“ строи АЕЦ?
4 – турция
4 – египет
2 – бангладеш
2 – иран
4 – индия (обсъжда се още една централа с 6 блока)
7 – русия
4 – китай
2 – унгария
2 – казахстан
2 – узбекистан
Етиопия – подписан е план за развитие на АЕЦ с голяма мощност (БРИКС)
Казахстан – преди месец беше подписан договор за строителство на АЕЦ с 2 реактора ВВЕР-1200 (партньор в БРИКС)
Посланикът на Сърбия в Русия обяви за началото на конкретни преговори за строителство на АЕЦ в Сърбия
Русия и Иран (БРИКС) подписаха на 22 септември тази година договор за строителството на нова АЕЦ с 4 блока наред с АЕЦ „Бушер“ (3 блока, единият от които е действащ, а двата други са в процес на изграждане).
Наскоро Русия и Узбекистан (партньор в БРИКС) подписаха договор за строителство и на голяма АЕЦ (2 реактора по 1200 МВт), и на малки реактори.
Правителството на Нигер, представлявано от министъра на мините Усман Абарчи, предложи руската държавна корпорация „Росатом“ да построи два ядрени реактора с общ капацитет от 2000 МВТ на територията на страната, както и да си сътрудничи в съвместното разработване на богатите уранови запаси на страната.
Русия притежава и единствения по рода си атомен ледоразбивачен флот
- Състои се от:
Атомните ледоразбивачи:
- Най-новите, с мощност 60 МВТ (най-мощни в света), проект 22220 („Арктика“, „Сибир“, „Урал“, „Якутия“). Строят се още 2, в проектна готовност е още един.
- По-старите „50 лет Победы“, „Ямал“, „Таймыр“, „Вайгач“
- Атомният контейнеровоз „Севморпуть“.
• Строи се изключително мощният ледоразбивач по проект 10510 „Лидер“ (или „Россия“) с мощност 120 МВт, който ще може да преодолява до 5 метра лед и да се движи със скорост 15 морски възела (1 852 м) морски възел е в час при дебелина на леда до 2 метра.
Критика:
БРИКС се характеризира като форум за редовни консултации или неформално обединение на държави. Липсват ѝ устав, секретариат, централа или други атрибути, които я характеризират като традиционна международна организация.
Въпреки редицата общи интереси между страните от БРИКС в областта на търговията и развитието, между тях съществуват множество политически, икономически и идеологически различия и противоречия.
БРИКС включва съюзнически държави, както и държави, които са враждебно настроени една към друга и към конкуренти. Някои членове на групата се противопоставят на Съединените щати (Русия, Иран), други са получатели на американска военна помощ (Египет), а трети са домакини на американски военни бази (ОАЕ). Индия и Китай периодично се оказват на ръба на пълномащабен конфликт и имат териториални спорове в Хималаите, Иран има обтегнати отношения с почти всички страни от Персийския залив, заплашвайки с война с ОАЕ, а Египет и Етиопия са геополитически противници.
[1] Заб.: Всички сравнения са между 7-те държави от Г-7 и 5-те държави-основателки на БРИКС.