Защо Европа на отечествата?

В първия материал, посветен на изборите за Европейски парламент, споменах възможните варианти на развитие на ЕС. Аргументирах се защо разпадът на ЕС е крайно нежелателен, сегашният вариант – губещ, а желателните варианти, оценявани преди всичко по критерия ефективност, са Европа на Отечествата и Европейска федерация, наричана условно Съединени европейски щати (СЕЩ). В същия материал бе доказано защо вариантът СЕЩ е невъзможен на сегашния етап: от проведените социологически проучвания е видно, че населението в редица страни-членки не желае подобно развитие.

Сега ще се опитам да аргументирам защо Европа на Отечествата (ЕО) е добър вариант.

  1. ЕО отговаря на основните цели, заради които бе създаден ЕС – следвоенно възстановяване и невъзможност на бъдещи войни в Европа. За осъществяването им бе необходимо само едно – свобода на движението на хора, стоки и капитали. Тоест необходим бе Митнически съюз и снемането на всички визови и валутни ограничения. Всичко това бе налице в ЕС, създаден с договора от Маастрихт през 1991 г., а дори и в предшестващата го формация, наречена Европейска икономическа общност и създадена с Римския договор през 1957 г. Неслучайно това са златните години на ЕС. И няма съмнение, че проблемите започнаха заплашително да растат след въвеждането на сегашния половинчат бюрократичен модел на централизация в някои области, а в други – не, който възникна след влизането в сила на Лисабонския договор през 2009 г.
  1. ЕО е много по-ефективна организация, защото дава на страните-членки далеч по-големи свободи в икономическата и политическата сфери, възможност за силни икономически връзки по всички азимути, а и несъмнено – по-голяма медийна свобода. В подкрепа на последното твърдение ще кажа, че комплексно изследване на медийното отразяване на Брекзит в европейските медии показва, че 35% от тях са взели страна, като 78% от последните са били против Брекзит. Изводът е, че медиите в сегашните условия съвсем не са средства за информация и анализ, а институции за пропаганда.
  1. Икономическа ефективност на ЕО. Икономическата ефективност на ЕС е съвкупност от икономическите ефективности на всички нейни страни-членки. Когато има пречки за страните-членки, има пречки и за цялостната ефективност. В ЕС има редица регулации и практики, възпрепятстващи свободното развитие на икономиките и влизащи в противоречие с правилата на пазарната икономика. Такива са:
  • селскостопанските квоти и субсидии,
  • бюджетните ограничения, важащи за едни и не важащи за други (напр. Франция), а и напълно забравени в периода на световната финансова криза от 2008 и следващите години,
  • задължителните нива на акцизите (поради тази политика в САЩ цените на бензина в момента е 1.20 лв./л, а на дизела – 1.40), което води до по-ниска ефективност на европейските икономики в сравнение с тази на САЩ,
  • общата валута, чиято употреба облагодетелства най-силните (Германия) и изсмуква национален доход от най-бедните,
  • изискванията за разделяне на определени дейности (напр. производство и дистрибуция на ток), макар в единния си вариант френската EDF да стана най-голямата енергийна компания (utility company) в света,
  • безпринципност при вземане на решения (напр. дерогацията за най-големия замърсител с въглероден двуокис Полша при вземането на решение за прекратяване на субсидиите за ТЕЦ в ЕС).

В резултат от всичко това виждаме, че ЕС като цяло се развива с далеч по-ниски темпове от основните си конкуренти САЩ и Китай.

  1. Политическо влияние – в момента ЕС е на най-ниското равнище на политическото си влияние, откакто съществува. Тя изгуби почти всичките си лостове в Близкия изток, на практика отсъства от Африка и гласът й не се чува особено при решаването на глобалните проблеми. Когато се говори за обща политика при модела на ЕО, веднага се поставя въпросът кой би бил общосъюзният политически орган. Отговорът е: същите като сега – Европейски съвет, събиращ президентите или премиерите на всички страни-членки, и Съветът на министрите, събиращ тематично съответните министри.

Военно присъствие. Не може в нашия свят – и в модерния, и в постмодерния – да има субект, претендиращ да бъде Велика сила, който да няма могъща армия. Сегашното положение на ЕС в това отношение е парадокс.

Крайно време е ЕС да създаде своя силна войска, която ще е сбор от войските на страните-членки. Тази войска би трябвало да бъде организирана по подобие на НАТО, да има общо командване, общи планове, да се изгражда по общи принципи и устави, да провежда общи учения на всички родове войски. Всяка страна ще преценява сама каква да бъде военната й мощ, но въоръженията й следва да бъдат съвместими с тези в другите страни, а личният й състав – обучен по общи методики. Европейската войска трябва да бъде съпоставима по възможности с тези на САЩ, Русия и Китай. Необходимо е и развитието на собствен военно-промишлен комплекс.

Същевременно трябва да се прекрати участието в НАТО. Това – искам дебело да подчертая – не означава, че САЩ ще престанат да бъдат основният геополитически партньор на ЕС.

Изводът е, че просто трябва да се върнем към благословената Европа от Маастрихт. И ЕС да заработи в несравнимо по-опростени рамкови форми. Това ще запази нашето многообразие и ще позволи свободното развитие на всяка страна, а значи – и на всички.

Вашият коментар