Заключителни думи в края на кампанията за Евроизбори 2019 на Петър Клисаров.

Добре би било в края на предизборната кампания да се направи едно обобщение и да се посочат глобалните цели на едно евентуално участие в работата на Европарламента.
Защо? Защото се тръгва от общото към частното, от общата рамка към подробностите, от ескизния проект, преминавайки през идейния и свършвайки с работния проект (както е в архитектурата, в машиностроенето, в космонавтиката, пък и във всяка човешка дейност, в което съществува понятието „проект“).
Само когато сме изяснили и одобрили най-важните, кардиналните насоки на модела на ЕС и потенциалното му развитие, ние ще можем да говорим и за детайли. А всъщност всички правят точно обратното: говорят за някакви дейности, някакви решения, някакви промени… Всички на парче, без да се съобразяват с цялостната конструкция и без да е ясно до какви последствия тези промени и дейности ще доведат.

Затова ние говорим за 3 генерални области на промени в ЕС, за които ще работим:
1. Завършен модел на ЕС.
2. Демократизация на избора, функционирането и вземането на решения от страна на институциите в ЕС, обратната връзка с гражданите, допитвания тях за всички важни решения.
3. Мерки за превръщане на ЕС в световна Велика сила – четвъртия играч на световната политическа сцена наравно със САЩ, Китай и Русия

И тъй, да развием малко горните 3 точки:

1. Възможни модели на развитие и избор на модел за ЕС.
Възможните модели на развитие са много, но ще се огранича с най-важните:
• Съединени европейски щати.
• Европа на постоянното разширение – хлабав съюз за активно взаимодействие с периферията: страни от бившия СССР, Северна Африка и Турция.
• Европа на различните скорости.
• Европа на различните ядра.
• Европа на Отечествата.
• Разпад на ЕС.

Всички анализи сочат, че вариантите от 2 до 4 водят в перспектива до разпад – резултат, който ние най-малко желаем. Ако се придържаме към най-важните критерии: решаването на противоречието център-периферия и високата ефективност, ни остават 2 варианта: СЕЩ и Европа на Отечествата.

Защо не СЕЩ?
В края на 2017 г., в края на мандата си като председател на Европарламента, Мартин Шулц предложи да бъде изработен „конституционен договор“, по силата на който ЕС да стане политически съюз до 2025 г.
Веднага фирмата на политически и маркетингови проучвания YouGov проведе анкета в 7 страни (Германия, Франция, Швеция, Финландия, Дания, Норвегия и Великобритания) за приемливостта на подобна идея. Оказа се, че положително идеята се посреща от твърде малък брой хора в 5 от 7-те страни (твърдо „да“ плюс „може би“ не надхвърлят 25%) . Едва ли в страни като Полша и Унгария резултатите ще бъдат по-различни. От всичко казано следва, че този вариант не е актуален на сегашния етап.

Защо бихме били съгласни и на модела Европа на Отечествата, и на СЕЩ?
Бихме искали да дадем много ясна мотивировка защо няма противоречие, когато говорим, че сме съгласни и на Европа на Отечествата, и на СЕЩ. Общото между тях е ефективността. Само ефективността може да доведе до силна, богата и просперираща Европа. Всичко останало означава Европа да обеднява, а обедняването неминуемо води до тежки противоречия, социално недоволство, междуетнически конфликти и обща нестабилност.

2. Демократизация на ЕС
ЕС е всичко друго, но не и демократична организация. Най-важният й орган – Европейската комисия – се излъчва с продължителни тайни задкулисни договорки между европейските (а защо не и световните) елити, а европейските граждани нямат никакво влияние нито върху формирането, нито върху функционирането, нито върху вземането на решения, нито върху отчетността (която липсва) на този орган.
Пък и царството на бюрокрацията, каквото представлява ЕС, всички останали институции на управлението, като Европейския съвет или Европейския парламент са по-скоро фасадни, отколкото същностни ръководни органи.
Докато гражданите на Европа не вземат в свои ръце избора, ключовите решения и контрола върху избраните ръководители, ЕС никога няма да функционира изцяло в интерес на 500-те милиона граждани.

3. Как ЕС да стане световна сила?

3.1. Чрез дългосрочни мегапроекти и вдъхновяващи цели на развитие (така, както правят в Китай, САЩ и Русия):
•​пробив в термоядрения синтез за осигуряване на човечеството с неограничени количества енергия,
•​европеец да е първият човек, стъпил на Марс,
•​Европа да е първият континент без промишлени емисии на въглероден двуокис,
•​Европа да е първият континент, произвеждаща поне 50% естествени храни без химия и ГМО,
•​Европа да е континент без зони на бедност.

3.2. Придобиване на собствена военна мощ, мощна общоевропейска войска и собствен военно-промишлен комплекс, конкуриращи големите трима: САЩ, Русия, Китай. За целта няма как да не се стигне до разпад на НАТО.
3.3. Организиране и мотивиране на огромния научен потенциал, който Европа притежава. Всъщност именно Европа е родината на съвременната наука и модерните технологии, завладели целия свят. Тук е родината на великата научна и инженерна мисъл, позволили й да покори целия свят. Защото именно Европа владее целия свят от ок. 500 години. Но за съжаление силно сдаде позициите си първо след двете световни войни, а сега и след подчинението си на глобализацията, зад която стоят транснационалните корпорации (ТНК).

Най-важното:
1. Единственият начин да се решат проблемите, които като лавина затрупват ЕС, е да се премине към нов модел.
2. Този модел трябва да отговаря на едно най-важно условие – ефективност.
3. Възможните ефективни модели са два: Европа на Отечествата и СЕЩ.
4. Социологическите проучвания показват, че в повечето страни-членки хората категорично не искат да се преминава към СЕЩ.
5. Значи, остава единствено завръщането към прекрасния модел на Европа по договора от Маастрихт 1991 г., когато Европейската икономическа общност се трансформира в Европейски съюз. Но това си беше ЕС на нациите.

6. Този нов модел трябва задължително да се основава на принципите на пряката демокрация. За да не взема решения, противоречащи на волята на гражданите, за да води политика, увеличаваща благосъстоянието и намаляваща неравенствата, за да си поставя дългосрочни вдъхновяващи цели, за непрекъснато постъпателно развитие изключително в интерес на гражданите.

Ето защо накрая бихме искали да кажем специално няколко думи за демокрацията и по-точно – за пряката демокрация

Живеем в преходна епоха. Вървим:
-​от капитализъм към посткапитализъм, от модернизъм към постмодернизъм, от индустриална към постиндустриална епоха,
-​от форми на демокрация към форми на мека (а може би и не съвсем мека) диктатура,
-​от „свобода, равенство и братство“ към Оруелова антиутопия с тотален контрол върху индивида,
-​от всеобща и възпитавана от първите години на детството трудова етика към етиката на подаянието и безусловния базов доход, от всекидневното усилие към безделието,
-​от отечества на градове и села с човешки измерения към глобално пространство с мегаполиси, в които живеят десетки, а скоро и стотици милиони хора,
-​от семейства с майки, бащи и деца към родител 1, родител 2 и деца, обучавани да избират пола си,
-​от епоха с изкуства, разказващи ни за любов и омраза, добро и зло, амбиции и безволие, светли пориви и низки страсти, героизъм и подлост, вярност и предателство, красота и уродливост към епоха с изкуства, на извратеността, хаоса, безчовечността и примитивизма,
-​от индивиди от плът и кръв към постчовеци, хибриди между биология и машина.

Вече не можем да се крием, да отлагаме, да се уповаваме, че нещата някакси ще се оправят. Защото бъдещето постепенно се превръща в настояще и новата епоха ни засмуква неумолимо в себе си.
Възможно ли е да се противопоставим срещу дебнещия ни хаос в душите, тоталния контрол от страна на властта, обезсмисленото съществуване и новия световен ред, в който „дълбоката държава“ (Deep State) управлява всичко – като се започне от биологичната ни същност и се стигне до плен на съзнанието ни.
Да, напълно е възможно! Възможно е, ако вземем съдбата в собствените си ръце. А съдбата се взема под контрол само чрез смяна на системата за управление, чрез драстично увеличаване на свободата и на възможността всеки да участва във вземането на решенията как да се управлява обществото и държавата.
Преведено на политически език, това означава повече демокрация. Това означава демокрацията да бъде драстично усъвършенствана и доведена до своята завършена и висша форма. Тя се нарича „пряка демокрация“.
Пряка демокрация, разбирана не като система от референдуми и плебисцити, не като масово политиканстване, при което народът съвместно обсъжда и приема всеки закон, законче и поправка в закон, не като аморфно управление без институции като парламент, правителство и местна власт, не като анархия без партии и политически сдружения, а като система, осигуряваща изява на народната воля по всеки ключов въпрос и подчиняваща партиите, парламента и магистратите на тази воля. Като придаване на нова форма, нов живот и ново подчинение на съществуващите и сега институции. За да не могат те да се превръщат в клики, защитаващи частни или корпоративни интереси в ущърб на гражданите.
Система, осигуряваща интересите на народите, а не на транснационалните корпорации, на банките и задкулисната власт на могъщите обитатели на Deep State.

От нас зависи какъв свят ще наследят децата и внуците ни. Дали свят на киборги, живеещ в нечовешки измерения, или уютен свят на човеци с емоции, радости и мечти. Дали свят на пролетарии, жадни за „хляб и зрелища“, или свят на хора, копнеещи да осъществят своя творчески потенциал. Дали свят на свободни индивиди, или свят на нов вид закрепостени създания, разчитащи на необходимото за преживяване от властимащите.
От отговора на тези въпроси зависи какво бъдеще можем да очакваме. Няма кой да спре разрушителните процеси, протичащи в целия свят, освен нас, всички нас.
Имаме възможност да построим света такъв, какъвто желаем да бъде. Тази възможност се нарича „пряка демокрация“. Изпуснем ли я, утре ще бъде късно. Ще бъдем лишени от нея.
Всеки решава кое е по-добро.

С което искаме да благодарим на всички, които са проследили нашето участие и са се заинтересували от нашите идеи.
Това е първият ни опит за представяне пред българското общество и за евентуално участие във властта. Предстоят местни и парламентарни избори, в навечерието на които ще разгърнем идеите ни за развитие на България.
Ще бъдем много щастливи, ако много хора харесат целите ни и ни подкрепят. Със сигурност няма да сбъркат.

На тези избори – бюлетина № 17!

Вашият коментар