Вчера се състоя срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Едва ли човек би могъл да си представи събитие с по-драматични и трайни последици за процесите в света от тази среща между двамата най-големи в света днес.
Двамата президенти разговаряха насаме ок. два часа и половина, а после продължиха с работен обяд в присъствието на делегациите си. От видяното може да се съди за атмосфера на голямо взаимно уважение и респект – нищо общо с раздразнителното и почти неприлично поведение на Тръмп на срещата на Г-7 и на Съвета на НАТО.
От изреченото и неизреченото от двамата президенти биха могли да се изведат следните заключения:
1. По въпросите за разоръжаването.
Има договореност да проведат сериозни преговори по РСМД (Договора за ракетите със среден и малък обхват на действие), което със сигурност ще бъде обвързано и с изтеглянето на системата за ПРО (противоракетна отбрана), разположена покрай границите на Русия в трите Прибалтийски страни, в Полша и Румъния. Русия е особено недоволна от наличието на тази система в близост до границите й, защото пусковите установки могат да изстрелват не само зенитни, но и крилати ракети, които вече са нападателно оръжие. Ако това стане, ще бъде изключително постижение за укрепване на световния мир, а цяла Европа би могла да си поеме огромна глътка въздух!
2. По въпроса с руската „намеса“ в президентските избори в САЩ.
Този въпрос беше най-деликатният и най-ярко застъпеният в западните медии преди началото на преговорите. Неслучайноточно 2 дена преди датата им, по доклад на комисията на ФБР, ръководена от специалния съветник Робърт Мюлер, заместник-главният прокурор на САЩ Род Розенщайн предяви обвинения срещу 12 руски граждани за намеса в президентските избори. Върху Тръмп тутакси бе упражнен голям натиск да отмени срещата с Путин. Но тя въпреки това се състоя.
Всъщност това е епизод от епичната битка на Тръмп срещу политическите си противници, които би трябвало да се характеризират като сили, привърженици на глобализацията и ултралиберализма както в икономиката, така и в социалната сфера, радетели за изключителността на Съединените щати и за ролята им на глобален лидер, налагащ своята воля навсякъде по света, ако трябва, и със сила, изповядващи последователна русофобия с убеждението, че Русия трябва да бъде унищожена при първа възможност. На страната на тези сили е огромната част от медиите не само в САЩ, но и в Глобалния Запад. В политически план изразител на тази линия в този момент е Демократическата партия.
На срещата между Тръмп и Путин настъпи наистина сензационен обрат в тази борба. Най-неочаквано Тръмп получи мощна подкрепа в лицето на руския лидер Путин, който го снабди с оръжие, което може да разгроми лагера на демократите. За какво става дума?
Изтъквайки, че във всяка демократична държава последната дума във всеки спор има единствено съдът, Путин предложи комисията на Робърт Мюлер да поиска официално откриването на процедура по разпити на обвиняемите, които да бъдат извършени от руската прокуратура и следствени органи, а материалите да бъдат изпратени в САЩ. Нещо повече, американските следователи да присъстват на тези разпити и да зададат всички въпроси, които смятат, че трябва да бъдат зададени. И по този начин да бъде извършено истинско разследване.
В такъв случай обаче според Путин руската страна ще бъде в правото си да разчита на взаимност от страна на американските власти, от които ще очаква да организират на своя територия в присъствието на руски следователи разпитите на лица, обвинени в противозаконни действия в Русия. Става дума за делото срещу фирмата „Ермитаж Капиталс“ на английския гражданин Уилям Броудър, бивш акционер в „Газпром“, който в нарушение на руското законодателство е изкупил, а след това изтъргувал акции на „Газпром“, с което е спечелил 1.5 млрд. долара. За тези печалби Броудър не е платил данъци нито в Русия, нито в САЩ, но парите са били преведени в САЩ и 400 млн. от тях са били дадени за избирателната кампания на Хилари Клинтън. Според Путин това дарение е било оформено в отчетните документи на „Ермитаж Капиталс“. И ако самото дарение би могло да се счита за законно, то начинът, по който са спечелени парите, е незаконен. Путин подчерта също така, че Русия има достатъчни основания да подозира участието на някои сътрудници на специалните служби на САЩ в цялата тази операция.
Очевидно, че борбата на Тръмп срещу описаните по-горе политически противници навлиза в решаващия си стадий с оглед на предстоящите през ноември избори за целия конгрес и за една трета от сената. В случай, че спечели тези избори, Тръмп ще си осигури мощен инструмент за провеждане на своята политика, тъй като досега именно тези институции бяха основната пречка при вземането на важни решения във вътрешната и особено във външната политика. Колкото и парадоксално да звучи, важен коз в тази борба бе даден на Тръмп не от кого да е, а от – както се твърди – основният му геополитически противник.
Последиците биха могли да бъдат в две посоки:
-
Задкулисна договорка да се спре с разкритията на машинациите на Хилари Клинтън, за да не се стига до дискредитация на Демократическата партия, срещу което последната да се откаже от медийния и политическия натиск за „руската връзка“ в президентските избори;
-
Борбата да стигне до крайно ожесточение, в резултат от което една от двете основни партии да претърпи тежко поражение.
3. По войната в Сирия.
Сирийският проблем като че ли е на път да бъде решен и Сирия да остане цялостна и суверенна страна. Последните събития потвърждават това – Тръмп заби огромен пирон в ковчега на „умерените опозиционери“, като преди ок. 20 дни обяви, че САЩ няма да им помагат и те ще трябва да се оправят сами. Това стана в навечерието на офанзивата на сирийската армия срещу провинциите Дераа и Кунейтра в Югозападна Сирия. Днес почти три четвърти от териториите вече са под контрола на правителствените войски, като сраженията бяха малко, а огромната част от бунтовниците предпочетоха помирението и преминаването под властта на Асад. Включително град Дераа, където през 2011 г. започна съпротивата срещу него. Предполага се, че за целта е била постигната договореност между Русия, САЩ и Израел в операцията да не участват проирански съединения. САЩ като че ли са готови наистина да се изтеглят от Сирия, но срещу гаранции за собствените си интереси. А те се изразяват в автономия за кюрдите и най-вече в безопасността за сирийско-израелската граница. Затова те настояват Сирия да бъде освободена от ирански и проирански милиции. Путин несъмнено е проявил гъвкавост по въпроса, защото в своето изявление каза, че в Сирия трябва да бъде установен траен мир въз основа на резолюция № 338 на Съвета за сигурност на ООН от октомври 1973 г., т.е. на резолюцията, с която бе сложен край на войната „Йом Кипур“, започната от Сирия и Египет срещу Израел. Позицията на Русия днес бетонира съществуващото положение на Голанските възвишения и е в интерес на Израел. Но тя е в интерес и на мира в Сирия.
Бе споменато и за широка хуманитарна подкрепа за връщането на сирийските бежанци в родината им и за възстановяване на страната. А съвсем неотдавна САЩ твърдяха, че няма да вземат никакво участие в подобни действия.
Как се е стигнало до този обрат? Би трябвало да предположим, че Русия се е ангажирала да бъде гарант за безопасността на израелската граница. Което означава, че се е наела да убеди Иран да смени политиката си спрямо Израел и да премине от заплахи да унищожи еврейската държава към най-малкото неутрална политика. В замяна най-вероятно Иран би могъл да получи значително намаляване на американския икономически и политически натиск.
От Русия ще се изисква немалко дипломатическо майсторство, но в исторически план има върху какво да се стъпи. След признаването на новообразуваната държава Израел от Иран през 1950 г., през следващите 3 десетилетия между двете страни имаше изключително топли отношения: Иран беше основният доставчик на нефт и газ за Израел, а също на храни и облекло. Израел изнасяше технологии, строеше атомни изследователски центрове (в Бушер и Исфахан), помагаше със свои технологии и в областта на науката, медицината, транспорта. Беше открита пряка авиолиния. Израелският МОСАД помагаше с експертността си за изграждането на аналогичната служба САВАК. През войната „Йом Кипур“ срещу Египет и Сирия през октомври 1973 г. Израел получи от Иран 25 самолета „Фантом“ – най-модерните за времето си. В отговор впоследствие Израел помогна за изграждането на иранската ПВО. Всичко претърпя коренна промяна след идването на власт в Иран на аятоласите през 1979 г.
Може би ставаме свидетели на регулирането на колосален проблем в Близкия изток.
4. По въпроса за „Северен поток-2“ и изобщо за снабдяването на Европа с руски газ.
От казаното може да се направи заключение, че САЩ няма да упражняват повече такъв натиск, какъвто имаше напоследък, както върху европейските си партньори, така и върху Русия. Поради появата на много по-голям интерес: световният пазар на въглеводороди да бъде поделен между САЩ и Русия в качеството им на двамата най-големи производители. Като се има предвид и влиянието на САЩ върху световните борси, това е напълно възможно. Което пък означава, че ОПЕК ще бъде в известна степен маргинализиран. Що се отнася до Европа, би могло да се предположи, че Русия ще продължи да увеличава доставките си (миналата година те нараснаха с ок. 20 млрд. кубика, достигайки до 195 млрд. кубика годишно), а американският газ ще замести изчерпаните запаси от Северно море, осигурявали през последните десетилетия ок. 40% от природния газ в Европа. Което означава апетитна хапка от пазара на природен газ в Европа.
Заключение.
Както се вижда, перспективите на взаимодействието между САЩ и Русия никак не са малки.
За Путин резултатите са, както каза Лавров, betterthansuper (по-добри от супер).
За Тръмп обаче те са твърде опасни. Неслучайно по въпроса за „руската намеса“ той тутакси беше обвинен, че е предал интересите на страната си, че се е държал като слаб съперник, че е извършил недопустими неща да обвинява собствената си страна за този проблем. Медийната истерия не само че няма да отслабне, но ще продължи да нараства. Тръмп ще трябва да се справи с може би най-големия натиск, откакто е седнал в президентското кресло. Той като че ли изглежда готов за това.
Остава само да се надяваме, че вътрешнополитическият сблъсък няма да завърши като при Джон Кенеди.