С директното връщане на предложението на президента Радев за референдум по въпроса за приемането на еврото от председателката на парламента Киселова беше извършен поредният акт за отменяне и потъпкване на демокрацията.
Но няма защо да се учудваме. Пълзящият преход за отмяна на демокрацията и преминаване към форми на диктатура не е отсега, а продължава вече десетки години. В последно време обаче, с нарастващата икономическа, политическа и геополитическа криза на Европа преминава в ново качество. Актът на смехотворната фигура на Киселова е в един ред с касирането на изборите за президент в Румъния и отстраняването на Калин Джорджеску от тях, с опитите за забрана на най-голямата партия в Германия „Алтернатива за Германия“, със стрелбите по премиера на Словакия Фицо и кандидат-президента Тръмп, със съдебното преследване на Марин Льо Пен във Франция, а още преди нея с отстраняването на водещия с голяма преднина месеци преди изборите Доминик Строс-Кан, а на следващите избори и сериозния и много опитен политик Франсоа Фийон с абсолютно нелепи скалъпени истории и заместването им с бездарни и продажни същества като Франсоа Оланд и Еманюел Макрон.
Не споменавам за организираните отвън продължителни протести в Грузия, когато там приеха закона за чуждестранните агенти, какъвто съществува в САЩ от почти един век, а също и в повечето европейски страни, но макар да е с почти едни и същи термини, те в Европа са „демократични“, а в Грузия – „антидемократични“. Защото не позволяват пряката намеса на чужди агенти в политиката на страната. Изобщо не говоря за организираните „майдани“ в други страни като Белорусия и Молдова.
Случаят с приемането на еврото от България е много показателен. Ако до миналата година ние много настоявахме и твърдяхме, че сме напълно готови да влезем в Еврозоната, ЕС не ни допускаше там, дори с неясни аргументи. Просто не ни искаха вътре. Сега обаче нещата се смениха на 180 градуса. Галопиращата икономическа криза принуди ЕС да опре дори до нашите смешни 37 милиарда евро, които бяха натрупани през годините и които крепяха валутния борд. Сега управляващите клики в България и в Европа ще си поделят тези пари и ще има и за едните, и за другите. Затова и този страшен напън, затова и тази пълна увереност у нашите управляващи, че всичко ще се случи точно както го искат. Защото ЕС е наредил това, а не нашите марионетки се молят за милостиня. Това е. Ще ни вземат едни пари, а ние ще им пеем „осанна“, което не значи „слава тебе“, а „спаси ни!“.
Референдумът за еврото няма да се проведе. Защото няма да постигне желания от властимащите ефект, а точно обратният. И те се застраховат. Наясно са, че дори няма да има протести срещу отвратителното им своеволие. Ние от „Пряка демокрация“ също не сме изненадани. Защото пряката демокрация по наше виждане не е система от референдуми, а система за бързо, лесно и евтино участие на гражданите във властта, ако трябва, достатъчно често. В каквато система хората не вярват, слушайки слугите на сегашната власт, за които тя е смъртоносна. И я обявяват за невъзможна, утопична и фантазьорска, а гражданите – за прости, необразовани и неспособни да вземат правилни решения. За каква система тогава говорим? Да не би за демокрация? Нима демокрацията не е обявила гражданите за иманентно способни да вземат правилни решения за себе си?
Такъв референдум отдавна трябваше да има. Сега е късно. Законът с претенциозното име „Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“ е направен още от времето на Сергей Станишев така, че на практика никога да няма референдуми, а и да има, те да могат да се пренебрегват, както стана с референдума за АЕЦ „Белене“ през 2013 г. Тогава, за да бъде валиден, т.е. да има юридическа стойност и решението от него да влезе в сила окончателно, той трябва да отговаря на две условия:
- Да гласуват поне същия брой гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори, а те бяха 4 345 450 от включените в избирателните списъци 6 949 120 гласоподаватели
- Отговорът с 50% + 1 от гласовете да се приеме за легитимен
Абсурдни условия с ясен край.
Все пак се явиха 1 405 463 души и 60, 603% от участниците гласуваха със „за“. И какво от това? Парламентът реши точно обратното. Гласът на почти милион граждани нямаше за народните представители никакво значение. Защото те трябваше да изпълнят нарежданията отвън!
Историята на големи и малки държави често се развива по следния начин: щастлив век – постепенен упадък – предчувствие за катастрофа – катастрофа – мъчително възстановяване – доволство и нов щастлив век.
За Европа щастливият век беше от края на Втората световна война до началото на 80-те години, постепенният упадък – до ок. 2015 г., а сега е предчувствието за катастрофа.
Дори и да разбирате какво става, през периода „предчувствие за катастрофа“ и „катастрофа“ протестите не водят до нищо. През първия период те са така манипулирани и контролирани, че често имат обратен ефект. А през периода на катастрофата (която в политически аспект се изразява в по-лека или по-тежка диктатура под най-различни форми) те са невъзможни. Затова хората инстинктивно са се отказали да протестират и се затварят в себе си, в семействата си и в приятелските си кръгове.
Днес е времето на предчувствие на катастрофата. Трябва да я изчакаме, за да започнем да се оправяме. Дотогава гласът ни няма да има никакво значение. Краят на катастрофата ще бъде и времето на кардинални промени. Но трябва теоретически да ги подготвяме още отсега.