Петър Клисаров: Пряката Демокрация – Бъдещето на развития свят

Петър Клисаров: Пряката Демокрация – Бъдещето на развития свят

България върви на зле. И причините за това са много и комплексни. Те произтичат както от общия ход на процесите в света, така и от проблемите вътре в страната. Намираме се в момент на остро геополитическо противоборство между англо-саксонския свят, който владееше света през последните 2-3 века и азиатския свят на Китай, Индия и Русия, който не желае да се примири с това. От друга страна, върви и мощен процес на глобализация, който размива границите и автономията на нациите и ги поставя в служба на корпоративния и банковия капитал. Навлизаме с бързи крачки в Постиндустриалното общество, което поставя съвършено нови изисквания пред политиците, както и нови проблеми: най-големият от тях е все по-нарастващата безработица поради свиването на пазара на труда в индустрията. От жизнено важно значение за всяка страна става борбата й за по-голям дял в международното разпределение на труда. И в този момент на крещяща нужда от просветено, смело и безкрайно отговорно лидерство България се управлява от отчайващо калпави, негодни, некадърни и прости хора, нямащи ни най-малка представа от това що е държавно управление, и същевременно потънали в корупция, алчност и презрение към интересите на хората.

В интерес на истината трябва да кажем, че хората усещат този най-важен проблем пред страната. И се мъчат да го решат по формулата: дайте да ги изметем всички, за да дойдат на тяхно място честни и можещи хора. Трябва да признаем, че българският избирател доста се постара в това отношение: той даде последователно властта на всички по-крупни политически формации: БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ. На три пъти смени изцяло политическия „елит” (през 1990, 2001, 2009 г.). Но от това нещата не се оправиха ни най-малко. Защото новите „елити” тутакси бяха хванати за гушата и започнаха да обслужват интересите на задкулисието. А какво е задкулисието? Това са няколко лобита, защитаващи интересите на великите световни и регионални сили: най-напред българо-американското, но също така и българо-европейското и българо-руското. Навярно не бива да пренебрегваме и българо-турското лоби. От българска страна в този политически елит влизат 200-300 родови клана, произлезли предимно от недрата на БКП, но и приели в лоното си и някои нови играчи (такъв например е случаят с Делян Пеевски). И тук трябва да поставим най-важния въпрос: защо се получава така, че и новите политици веднага се превръщат в пионки на задкулисието, не работят за интересите на народа и допринасят за все по-голямото затъване на обществото и държавата ни. Въпрос само на слаби нравствени устои ли е, на душевна негодност, на нисък морал? Или все пак има нещо друго, някакъв системен порок, който засмуква тези хора и ги принуждава въпреки волята им да действат по този начин?

Да, основната причина за лошото управление е системна. Тя се крие в два изключително съществени иманентни недостатъка на представителната демокрация:

  1. Първо, че излъченото представително тяло се откъсва от тялото на Суверена и започва да води свой живот, понякога в пълно противоречие с интересите на излъчилите го.

  2. И второ, че трите основни вида власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) няма как да са независими, защото се избират една друга. Още по-малко пък са в състояние да си упражняват взаимен контрол. Да си обект на контрол от равнопоставен на теб субект е логически нонсенс. Няма как независими една от друга структури да осъществяват контрол една над друга. Това може да направи само онова гражданско тяло, от което произтича властта. А това, както посочихме и както пише във всяка модерна конституция, е Суверенът (цялото гражданство с избирателни права). На практика трите вида власти почти навсякъде са едно цяло, което е подчинено на партиите. Така че имаме вариант на скрита партокрация, което ще рече скрита олигархия.

И сега нещо изключително важно! Представителната демокрация, независимо къде се упражнява, не е изработила и няма как да изработи механизми за контрол на Суверена върху неговите избраници. Институциите, за които се твърди, че осъществяват подобен контрол (медии, съдебна система, неправителствени организации, синдикати, граждански вълнения и протести), са само имитация на подобен механизъм, защото, както се вижда, те също са под пълното влияние на същите клики, стоящи и зад лостовете на властта. Това е световен проблем. И народите тепърва ще има да си изясняват целия му мащаб.

И тук стигаме до главното. Има ли такава система, която може да преодолее недъзите на сега съществуващата? Да, има такава система. И тя се нарича „пряка демокрация”. Не пряка демокрация като множество референдуми по различни въпроси, не пряка демокрация като премахване на всички партии, не пряка демокрация като гласуване от Суверена на всеки закон, а нещо съвсем различно: всеобхватна системаза лесно, евтино и ефективно гласуване –механизъм, по който да избираме и сваляме хората, които водят текущите държавни дела, както и да определяме какво точно да правят, а те да се подчиняват на тази воля.

Естествено нито партиите, нито парламентът, нито съдебните власти ще изчезнат. Напротив, те ще продължат да съществуват, но в много променен вид: с различен статус, начин на избор, функциониране и най-важното: ние ще имаме механизъм за контрол над тях.

Ние трябва да влезем в ролята си на Суверен. Да започнем да се възприемаме като източник на всяка власт в обществото. Да престанем да се влюбваме в политически сили или набедени политици, а да се отнасяме към тези индивиди или групи хора като към наши служители. Перверзно е да се влюбваш в слугата, когото си наел да ти свърши определена работа. Той или трябва здраво да заляга над тази работа и да я върши по най-добрия начин, или моментално да му бъде посочена вратата.

Осъзнаем ли това, постепенно ще изработим и правила за доброто функциониране на системата. И нещата постепенно ще започнат да се наместват.

10.12.14.

Вашият коментар