Цели на партия Пряка Демокрация за Европейските избори
Партия „Пряка демокрация“ е регистрирана от ЦИК и ще участва в изборите за Европейски парламент. Това ще е първото й участие в избори след продължителна идейна и организационна подготовка. Ние сме кръг от съмишленици, желаещи да извършат най-значителната политическа промяна от два века насам – да отменят представителната и да внедрят пряката демокрация като система за държавно управление. С това предвиждаме да доведем великата идея за демокрацията до нейното съвършенство и да отменим днешния й изкривен и извратен вариант, прикриващ реалността, която може да бъде определена с две-три думи: криптоолигархия с елементи на демокрация.
Въпреки че сме съвсем нови на политическата сцена, смятаме да участваме самостоятелно, не в коалиции с други партии, защото те са част от непроменимото статукво, които вече 30 години възпроизвеждат едно и също: партизанщина, представителство на откритите и сенчестите елити, които се грижат единствено за своите интереси и за интересите на своите ментори извън България. Всеки ден в продължение на 30 години наблюдаваме едно и също:
• липса на каквато и да било визия за развитието на България и участието й в международното разделение на труда
• несамостоятелна политика,
• липса на стройна идеология,
• приемане на лобистки закони и нарушаването дори на тези закони,
• безкрайно целенасочено ограбване на държавата,
• неспирни скандали с тежки нарушения на закона с цел имотна облага.
Това не дава надежда на хората за промяна и дори когато партиите изваждат на политическата сцена нови лица, почти веднага става ясно, че те по нищо освен по физиономия не се различават от своите предшественици.
Понеже тези избори са за европейски парламент, нека да кажа с няколко думи как виждаме нещата в ЕС. Веднага трябва да се подчертае: нещата не вървят на добре. А и в глобален мащаб е същото. Намираме се в преходния период към нова епоха, която още като че ли не е получила своето определение – наричат я ту постмодерна, ту постиндустриална, ту постхуманистична. Това е така, защото навлизаме в нов технологичен цикъл, водещ до значителни промени както в социалната сфера, така и в сферата на международните отношения. Новата планетарна взаимосвързаност, дължаща се на техническия прогрес, се подсилва от идеологията на глобализацията, която е призвана да даде предимство на крупните транснационални корпорации и да потисне дребните производители. Страдат и малките държави.
Затова такива мощни организации като ЕС и неговите структури са призвани да дадат необходимия анализ и да се заемат с уреждането на нововъзникналите взаимоотношения и проблемите, свързани с тях. И тук основното не е дали ще започнем безкрайни боричкания между глобалисти и националисти, както се очертава да стане в бъдещия европарламент. Тук важното е да направим прецизен анализ на макропроцесите, протичащи в света и в частност – в Европа, и на базата на този анализ да проектираме две неща:
• мястото на Европа в световното разделение на труда и свързаната с това политическа и военна тежест на ЕС, от една страна.
• И от друга, какво трябва да бъде устройството на ЕС, за да се превърне в максимално мощен играч на международната сцена.
ЕС в момента е един проект, започнат и доведен донякъде и зарязан в половинчат вид. Характерното за сегашния модел е нароилата се, бих казал напращяла бюрокрация, избирана в голямата си част по недемократичен път със задкулисни договорки. Тя е и основната причина за изключителната тромавост и тежък преразход на време при вземането на решения. А също и за липсата на визионерска политика и общоевропейски макропроекти. С което ЕС е обречен да изостава в икономически план от основните си конкуренти Китай и САЩ. Икономическата слабост пък води и до политическа и военна немощ.
Очевидно е, че завършените модели са в две насоки: едната е Европа на Отечествата, за която мечтаеше Дьо Гол. Другата е Съединени Европейски Щати, за които още през 1946 г. говореше Уинстън Чърчил. За нас няма съмнение, че трябва да се придвижим към един от тези модели, като нашето предпочитание е Европа на Отечествата, но бихме приели и модела СЕЩ, защото и двата са цялостни и позволяват мощно развитие.
Всякакви други модели, като ЕС на различни скорости, ЕС на ядра, както и хлабав Европейски модел, включващ периферни страни като Турция, бившите републики на СССР, страни от Близкия изток и Северна Африка, трябва да бъдат решително отхвърлени.
Назрял е моментът за решаване на тези съдбоносни проблеми. А какво виждаме досега? В европейската политическа система се внедряват елементи от вариантите, които посочих (последният пример е договорът от Аахен между Франция и Германия), но без обсъждане, без дебати с обществата и народите, без допитвания и обратна връзка със стотиците милиони граждани на ЕС. Просто едни хора се събират на затворени заседания, след което на всички останали се свеждат някакви решения. Това не е никаква демокрация и трябва да бъде преустановено веднага. И да бъдат взети необходимите организационни мерки за възстановяването (или установяването) на демократични практики.
Така че основните ни цели могат да се обобщят в две прости изречения:
1. Повече демокрация във всички структури и политики на ЕС.
2. Общи усилия за изработването на завършен модел на бъдещия ЕС и предотвратяване на тенденциите към неговия разпад.
Ние искаме да работим за могъщ, проспериращ и доминиращ ЕС.