За пореден път министър-председателят на България Борисов се зае да твори закони „от телевизора”: “До десет дена сваляме табелите, предупреждаващи за радари по пътищата”. Преди години така сложи пешеходна пътека за някаква баба на междуградски път и това бе основна новина в медиите, но никой след това не се поинтересува да не би да е станала причина за катастрофи, или пък да се е превърнала в касичка за катаджиите. Свидетели сме на поредната пародия на тема могат ли да ни снимат, без да ни предупредят, при това нашият пръв партиен и държавен ръководител не благоволява да се замисли дали след като в цяла Европа такива табели са задължителни, това не е случайно.
В Бойколандия обаче нещата не стоят така. Изразител на това цивилизационно различие стана новият ни вътрешен министър: “Тук трябва да се дебнем с изненада, защото хората не са дорасли“. За какво ли не са дорасли? Навярно да бъдат информирани. Питам се за какво са дорасли незнайно как назначените министри и шефове на МВР и КАТ, а всъщност и почти всички други управляващи държавни и обществени сектори. Показват ни „по телевизора” началника на Пътна полиция с униформа, но без фуражка и с леко разхлабена вратовръзка и разкопчано горно копче на ризата (нали е шеф!), който ни заявява, че когато нямало такива знаци, хващали много повече водачи и статистиката показвала, че имало по-малко катастрофи. Може и да хващат повече, криейки се като шумкари, но дали това би трябвало да бъде начинът на действие? Кому е нужно потни полицаи да се крият из храсталаците или на сянка под някоя кория? В цял свят от доста години насам не полицаи тип Крюшо (героя на прочутия френски комик Луи дьо Фюнес), а гъсти мрежи от камери и различни устройства ловят нарушителите. При което няма субективност, няма реплики „И какво ще правим сега?“, няма „Ще пишеме ли акт, или ще се глобяваме?“. Има неотвратимо наказание под формата на глоба. Ако ти се плаща, нарушавай.
Но у нас има и редица смекчаващи вината на шофьора нарушител обстоятелства: състоянието на пътищата, постоянните задръствания, магистралите, по които колите друсат като каруци из къра, раздрънканите 30-годишни автомобили, каращи с 40 км/ч, летящите с над 200 км/ч болиди на мутрите… Човек лесно може да излезе от кожата си при постоянни, най-разнообразни дразнители, и при масовото неспазване на правилата също да извърши нарушение.
Да се върнем на некомпетентността на управляващите и контролиращите. Ограниченията на скоростта са напълно несъобразени с средното ниво на възможностите на съвременните автомобили. Нереалните ограничения са начин да се взeмат подкупи, компенсиращи ниските заплати на пътните полицаи, или пък да се събира допълнителен скрит данък в държавната хазна. Когато медиите натиснат контролиращите и управляващите след поредния тежък пътен инцидент, неспособността на въпросните управляващи да се справят с управлението на системата, ги кара да налагат ограничения. Медиите са доволни, получили са си дозата наркотик, раздухвайки поредната кървава драма, потърпевшите са излъгани, политиците отчитат дейност…
Да, забраните растат в геометрична прогресия, но ограниченията и забраните, създадени от безсилие, не работят!
Нека да разгледаме как реагират властите в някои от най-развитите страни и у нас по един и същ повод – задължението всички да шофират със запалени светлини. Идеята да се кара по този начин възниква на Скандинавския полуостров с неговите чести мъгли и лоша видимост. Тази практика бе пренесена и в Канада, където съществува същият проблем. Но нито на едното, нито на другото място (а това са различни континенти) властите не тормозеха хората, не се криеха из фиордите или горите, за да хващат нарушителите, а задължиха търговците от годината на влизане на закона да продават коли, на които при запалване на превозното средство фаровете автоматично да се включват. Така след 10-15 години почти всички коли вече са с постоянно светещи фарове. Питам се защо при нашия климат и природни условия е необходимо всички да карат със запалени светлини? Дали някой министър на транспорта или народен представител не е решил да отчете дейност? И какво чак такова нарушение извършва каращият посред бял ден с незапалени светлини, та да трябва да плаща глоби (или подкупи)? И защо, ако искат да ограничат катастрофите от неразумно шофиране, не задължат производителите на коли да продават само автомобили, вдигащи в градски зони до 50 км./ч, на междуградските пътища – до 80 км./ч, и на магистрали – до 140 км./ч? Съвременните технологии позволяват реалното налагане на подобни ограничения. Не го правят, защото ще има сериозни бунтове и ще бъдат линчувани. Няма Суверен, който да се съгласи с такива малоумни рестрикции.
Да се върнем на Борисов, който иска всички да спазват правилата за движение по пътищата. Той се вози, а понякога и сам кара коли със сирени и си позволява да се се движи с превишена скорост, да не говорим, че в трафик правителствените коли си проправят път почти насилствено. И че бе прокаран запис в закона за НСО, според който водачите на правителствените кортежи не носят отговорност при пътни инциденти.
Да сравняваме ли нашите нрави в това отношение с нравите в европейските страни? В голяма част от тези страни, които Борисов редовно обикаля, дори политиците на върховните държавни постове нямат ескорти от полиция, ходят на работа с лични коли или дори градските трамваи и спазват правилата за движение. А при нарушение плащат глоби и търпят сериозно обществено порицание. Плащат си за паркинг като всички останали граждани – за разлика от нашите самозабравили се общественици.
Или може би ние сме забравили как се подхожда към подобен тип персонажи! Защо медиите не отчетоха, че Борисов се вози в кола със синя лампа (бТВ репортаж показва как Борисов заминава на форум в Малта) по времето на временното правителство, когато не е на никакъв държавен пост. Добре, бивш министър председател е и НСО го пази, но това дава ли му право на синя лампа? Какъв пример ни дава КАТ, щом не го санкционира? Защо в такъв случай всеки по-окумуш индивид да не си сложи синя лампа, да не кара с бясна скорост и да не се ръга нахално из автомобилното движение? А ако рекат да го глобяват или съдят за по-тежко нарушение, да не приведе в съда този пример и да не поиска оправдателна присъда, позовавайки се на личния пример на министър-председателя?
Говорейки за примери, лично съм виждал началника на КАТ с униформа в черен луксозен „Хюндай“ с абсолютно затъмнени стъкла, включително и предното, да кара, говорейки по телефона и без колан. (За яснота как съм го видял при тъмни стъкла, шофьорският прозорец беше свален десетина-петнадесет сантиметра, въпросният началник ме засече на бул. „Левски“ в София, та се наложи да му обърна внимание и да вляза в известен диалог с него)
Продължавайки разговора за забрани, може ли някои законотворец да ми обясни защо, след като е забранено да се говори по телефона, докато се шофира, не е забранено да се държи кафе, бутилка вода или цигара, ако заетостта на ръката е проблем? Какво да правят тогава хората с автоматични скорости, след като за тях това не важи? Ако е отвличане на вниманието от обстановката, защо са разрешени разговорите със слушалки или с хендсфри системи? Въпроси, въпроси, на които нито народните представители, нито шефът на КАТ могат да ни отговорят.
Да споменем и малоумщината със свалянето на номерата на колите. Така КАТ щял да се бори с пияни и дрогирани шофьори. Обаче ако колата била фирмена, номерата нямало да се свалят. Всичко в България е условно, с множество изключения и с вратички в правилата. И в двата случая колата е частна собственост и няма как законотворецът да преиначи този факт. Държавата не може да преминава границите на частната собственост в едни случаи, а в други да ги разглежда като свещени и недосегаеми. Защото както са формулирани сега мерките по свалянето на номерата, те не са нищо друго освен поредният двоен стандарт в нашата нормативна уредба. Или може би законотворецът ще се вдъхнови и ще започне да мултиплицира шедьоврите си: например ще реши, че трябва да ни бъде заличавана адресната регистрация за нарушения или престъпления в домовете ни?
В заключение, ако някой от управляващите ни глупци чете: Държавата не е тиранин (или мутренско управление – за яснота на онези, които не знаят какво е тиранин), биг брадър или пазвантин, който казва на хората какво може и какво – не. Тя е създадена да улеснява взаимоотношенията между хората и е в тяхна услуга, тя съществува и действа благодарение на благоволението на хората.
Позволих си да се занимая с тази наглед дребна тема, защото в нея ясно си личат всички недъзи на родното управление – правен и нормативен волунтаризъм, двойни стандарти, всепозволеност за определени хора и недомислени, често глупави забрани за простосмъртните, затрудняващи, а не улесняващи и без това обърканото ежедневие.
Ние, гражданите, сме в плен на негодни, невежи и дебелооки клики. Те правят с нас каквото си искат, налагат ни каквито им скимне правила, които обаче не са валидни за тях. И които поради неадекватността си често ни нанасят повече вреди, отколкото ползи.
Да, в плен сме и не можем да се освободим и накараме управляващите да работят за нас.
Може ли това да се поправи? Може. Начинът да се промени всичко това, е нова политическа система, в която началниците на ключови институции се избират пряко, а контролът над тях се упражнява от онзи, който ги е овластил: Суверена.
Истински контрол!
Петър Клисаров
2017