Отначало Тръмп се зае с Канада и Мексико. Съседи са все пак, заслужават определено внимание, пък и търговията с тях съвсем не е най-слабата.
МЕКСИКО
В писмото си до Мексико Тръмп обвини страната, че позволява синтетичният опиоид фентанил да преминава безпрепятствено в САЩ и че Мексико не е успяло да се справи с престъпните картели, които той обвини в „разпространение на тези наркотици в страната ни“.
„Мексико ми помага да осигуря границата, НО това, което Мексико направи, не е достатъчно“, написа Тръмп преди време. „Мексико все още не е спряло картелите, които се опитват да превърнат цяла Северна Америка в площадка за трафик на наркотици. Очевидно не мога да позволя това да се случи!“
Вземайки повод от този проблем, Тръмп се опита да наложи 30% мито – същото, каквото беше подготвил за Европейския съюз, който договори сделка с Тръмп през последната седмица за намаляване на предложената тарифна ставка.
Но на 31 юли бе обявено, че се дават 90 дни отсрочка, през което време ще действат досегашните тарифи. САЩ обаче ще продължат да налагат 25% мито върху всички автомобили, произведени в Мексико, и 50% върху всички стоманени, алуминиеви и медни продукти. Съществува и 25-процентен данък – който Тръмп нарече „тарифа фентанил“ – върху всеки мексикански внос, който не е обхванат от съществуващо споразумение за свободна търговия между САЩ, Мексико и Канада (USMCA).
Президентката на Мексико Клаудия Шейнбаум публикува съобщение, макар и по-кратко, обобщаващо разговора им и подчертаващо продължаващите преговори между двете им правителства: „Имахме много добър разговор с президента на САЩ Доналд Тръмп“, написа Шейнбаум. „Избегнахме обявеното за утре увеличение на тарифите и си осигурихме 90 дни за изграждане на дългосрочно споразумение чрез диалог.“
КАНАДА
На 31 юли 2025 г. президентът Тръмп издаде две изпълнителни заповеди (executive orders – EO), които допълнително прецизират търговската политика на САЩ. Първата изпълнителна заповед, „Допълнително изменение на реципрочните тарифни ставки“ (или Заповед за реципрочни тарифи – RT Order), коригира тарифните ставки за различни държави въз основа на търговски преговори и икономически споразумения, докато втората изпълнителна заповед, „Изменение на митата за справяне с потока от незаконни наркотици през северната ни граница“ (Канадската заповед), увеличава митата върху канадските стоки, внасяни в САЩ, които не отговарят на условията за преференциално третиране съгласно цитираното по-горе споразумение USMCA. За тях ставката се увеличава от 25% на 35%, с изключение на енергията и енергийните ресурси, както и поташа (калиевия карбонат) – канадски продукти, оставащи с мито 10%).
Канада още през април въведе мита от 25% за редица американски стоки в отговор на американските мита. Засега тя не е дала свой отговор на последните развития, но министър-председателят Марк Карни се срещна с управителите на всички провинции, за да оформи митническата си политика спрямо САЩ. Канада е държавата, която не позволи безпрепятствено да й се налагат едностранни мита.
Наред с това Канада и Мексико обявиха създаването на нов транспортен коридор, наречен „Северен пояс“ (North Belt).
Ето какво пишат за тази инициатива:
„Канада и Мексико създават нов търговски коридор, наречен „Северен пояс“, предназначен да заобиколи Съединените щати. Тази инфраструктурна инициатива на стойност 120 милиарда долара ще включва директни железопътни и морски връзки, инфраструктура за чиста енергия и технологии за цифрово проследяване. Тя има за цел да намали логистичните разходи, да ускори доставките и да премахне тарифите между двете страни. Очаква се „Северният пояс“ да заработи напълно до 2028 г., като споразумение между двете държави е насрочено да бъде подписано през септември 2025 г.“[1]
„САЩ биха могли да загубят около 69 милиарда долара данъци, 17 милиарда долара косвени ползи и може да има и удар върху заетостта от 39 милиарда долара, се казва в статията, което прави удар от 245 милиарда долара за пет години. Това би могло да засегне особено силно икономиката на Средния Запад на САЩ, причинявайки спад от 2,8%“[2].
МИТНИЧЕСКИ СТАВКИ ЗА ДЪРЖАВИТЕ С ТЪРГОВСКИ СПОРАЗУМЕНИЯ
Продължаваме с държавите, сключили със САЩ търговски споразумения. Много от тях очакват формализиране и утвърждаване от местните парламенти, така че подробностите може да се променят. Специално внимание трябва да се обърне на факта, че повечето от тях са държави, победени във Втората световна война и са на практика под американска военна окупация с многобройни военни бази и правителства, одобрявани от САЩ, както и държави, имащи голяма американска пета колона в армията или тясно обвързаната със САЩ икономика.
ФИЛИПИНИ
На 22 април президентът Тръмп обяви търговско споразумение, определящо тарифа от 19% върху филипинския внос, както е потвърдено в Приложение I към Указа за търговия. Тази ставка е леко намалена от заплашените 20%, но е по-висока от първоначалните 15%. В замяна Филипините ще предоставят безмитен достъп за американски стоки. Въпреки че това съобщение е направено, не са публикувани допълнителни подробности и спецификите относно достъпа до пазара остават неясни.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
На 16 юни президентът Тръмп подписа Указ 14309, с който се прилагат някои разпоредби от Споразумението за икономически просперитет (EPD) между САЩ и Великобритания, обявено на 8 май. САЩ ще запазят реципрочната си тарифа от 10% върху почти целия внос от Обединеното кралство. Съгласно споразумението САЩ ще намалят тарифите си за автомобили от 27,5% на 10%, но само за първите 100 000 превозни средства годишно, докато стоманата и алуминият от Обединеното кралство, внасяни в САЩ, продължават да бъдат облагани с 25% тарифа, вместо с 50%, наложена на повечето други страни. В селскостопанския сектор двете страни се споразумяха за реципрочен достъп до пазара на говеждо месо от 13 000 метрични тона без мито, а Обединеното кралство ще премахне тарифата си за до 1,4 милиарда литра американски етанол; Всеки внос извън тези квоти ще остане подчинен на съществуващите мита. Обединеното кралство също така обеща да намали средната си тарифа за американски стоки до 1,8% – намаление на митата с 200 милиона долара – понижавайки вносните такси за приблизително 2500 продукта. EPD също така предоставя безмитен внос на британски аерокосмически части (напр. реактивни двигатели) в САЩ. Въпреки че EPD е началото за отваряне на специфични търговски канали между двете страни, ключови разпоредби – най-вече преференциалното тарифно третиране за британските фармацевтични продукти – остават обвързани с бъдещи преговори.
ВИЕТНАМ
На 2 юли президентът Тръмп обяви чрез социалните медии, че САЩ и Виетнам са постигнали рамково търговско споразумение, съгласно което САЩ ще наложат 20% тарифа върху повечето износни стоки с виетнамски произход и 40% мито върху стоки, прехвърляни през Виетнам от трети страни. В замяна Виетнам се съгласи да предостави нулеви мита за внос от САЩ, включително преференциално третиране за определени американски стоки, като например превозни средства с големи двигатели. Въпреки че се разглежда като значително подобрение спрямо първоначално предложената тарифа от 46%, ключовите подробности за прилагането остават нерешени и очакват официално финализиране.
ЯПОНИЯ
На 22 юли САЩ и Япония обявиха търговско споразумение, определящо 15% тарифа върху японски стоки, внасяни в САЩ, намалена от заплашените 25%. Япония се ангажира да инвестира 550 милиарда долара в САЩ, обхващащи енергийна инфраструктура и производство, производство и изследвания на полупроводници, добив, преработка и рафиниране на критични минерали, фармацевтично и медицинско производство, както и търговия и отбрана, като САЩ ще запазят 90% от печалбата, и се съгласи да закупи американски селскостопански стоки на стойност 8 милиарда долара, включително царевица и соя, и да увеличи вноса на ориз от САЩ в Япония със 75%, със значително разширяване на вносните квоти. Сделката помага за отварянето на допълнителни области на японския пазар за американски промишлени и потребителски стоки, по-специално чрез премахване на ограниченията върху вноса на автомобили и камиони от САЩ.
ИНДОНЕЗИЯ
На 22 юли администрацията на Тръмп представи рамката за търговско споразумение с Индонезия, съгласно което Индонезия ще плаща 19% тарифа върху износа си за САЩ – значително намаление от заплахата за 32% – като същевременно се ангажира да премахне тарифните бариери върху приблизително 99% от износа на САЩ за Индонезия в секторите на селското стопанство, промишлеността, цифровите технологии и здравеопазването. Индонезия също така се съгласи да премахне множество нетарифни бариери като изисквания за местно съдържание, ограничителни режими за сертифициране и ограничения върху рециклирани стоки и ограничения за износ на критични минерали. Освен това Индонезия обеща да закупи американски енергийни продукти на стойност 15 милиарда долара, селскостопански продукти на стойност 4,5 милиарда долара и 50 самолета, произведени в САЩ, наред с други търговски ангажименти, като същевременно се присъедини към глобални инициативи за трудови права и прозрачност на стоманодобивния капацитет.
ЕС
Търговското споразумение между САЩ и ЕС, обявено на 27 юли, установява 15% тарифа за повечето стоки от ЕС, внасяни в САЩ, което е намаление спрямо заплахата от 30% мито. Тази базова линия се прилага за широк спектър от продукти, включително, но не само, „автомобили и авточасти, фармацевтични продукти и полупроводници“. В замяна американските стоки, внасяни в ЕС, ще бъдат подложени на нулева ставка! „Секторните тарифи за стомана, алуминий и мед обаче ще останат непроменени — ЕС ще продължи да плаща 50% и страните ще обсъдят осигуряването на вериги за доставки за тези продукти.“ ЕС ще закупи американски енергийни продукти на стойност 750 милиарда долара и ще инвестира допълнителни 600 милиарда долара в САЩ до 2028 г., и „ще работи за справяне с редица опасения на САЩ, свързани с различни изисквания на ЕС, които са обременяващи за американските износители, особено за малките и средните предприятия, включително чрез усилия за премахване на бюрокрацията, с която се сблъскват американските износители, когато правят бизнес в Европейския съюз.“
В 2024 г. ЕС е закупила от САЩ енергия за 76 млрд. долара. За какви 250 млрд. долара годишно става дума?
Миналата година САЩ са изнесли LNG (втечнен природен газ) по целия свят за 310 млрд. долара. И какво? Нима САЩ ще се откажат от всички тези договори в Азия и другаде, само и само за да ги пренасочат към Европа, която от своя страна нито има нужда от такива количества газ, нито може да ги посрещне и разтовари, нито има пари да ги купи? И къде ще ги съхранява? В нея няма такива огромни хранилища. Така че това е съвършено измислено число. Откровено фалшименто.
ЮЖНА КОРЕЯ
На 30 юли президентът Тръмп обяви търговско споразумение между САЩ и Южна Корея, установяващо 15% тарифа за повечето южнокорейски вносни стоки, в сравнение със заплахата преди това от 25% мито, включително 15% тарифна ставка за автомобили. В замяна Южна Корея обеща да инвестира 350 милиарда долара в САЩ, като приблизително 150 милиарда долара ще бъдат предназначени за корабостроителна инициатива, а останалата част ще бъде насочена към полупроводници, батерии, биотехнологии, ядрена енергия и чиста енергия, като същевременно се съгласи да закупи американски енергийни продукти на стойност 100 милиарда долара, включително втечнен природен газ, за период от три години и половина. Споразумението запазва американските тарифи за южнокорейска стомана, алуминий и мед на 50%. Не е ясно дали търговското споразумение включва нови отстъпки за вноса на американски ориз или говеждо месо в Южна Корея, тъй като южнокорейски представители изрично изключиха всякакво ново отваряне на пазарите си за ориз или говеждо месо като част от неотдавнашната сделка, опровергавайки твърдението на администрацията по този въпрос, и оставя чувствителни селскостопански сектори, като производство на ориз и говеждо месо до голяма степен затворени. Южна Корея обаче предоставя безмитен достъп за американски автомобили и различни стоки, предмет на текущи преговори относно нетарифни бариери. Министърът на търговията заяви, че „износът на полупроводници и фармацевтични продукти [към САЩ] няма да бъде третиран по-сурово от този от други страни“.
КАМБОДЖА
На 30 юли министърът на търговията Хауърд Лътник обяви търговско споразумение с Камбоджа, установяващо 19% тарифа за стоки с произход от Камбоджа. Конкретните условия на търговското споразумение все още не са разкрити.
ПАКИСТАН
На 30 юли САЩ и Пакистан постигнаха търговско споразумение, което се очаква да улесни участието на САЩ в разработването на по голяма степен неизползваните петролни запаси на Пакистан, като същевременно намали тарифите върху пакистанския износ за САЩ. Споразумението включва 19% тарифа върху стоки с произход от Пакистан. Допълнителни подробности за търговското споразумение все още не са обявени.
БРАЗИЛИЯ
Тръмп ѝ наложи 50% мито за всички стоки. Бразилците отговориха със същото.
Бразилските петролни гиганти, включително Petrobras, Shell, TotalEnergies, ExxonMobil и Equinor, спряха износа на петрол за Съединените щати. Това решение беше отговор на въвеждането от Вашингтон на 50% мита върху бразилски стоки, въпреки че енергийните ресурси формално не бяха обект на ограничения.
Бразилският президент Лула да Силва заяви, че страната не е зависима от американския пазар и лесно ще намери нови купувачи. Главният изпълнителен директор на Petrobras Магда Шамбриар потвърди, че компанията няма да понесе загуби от това решение.
Освен това Лула да Силва прекрати преговорите със САЩ, тъй като не виждал смисъл в тях.
В резултат от това в САЩ значително са скочили цените на кафето.
МИТНИЧЕСКИ СТАВКИ ЗА ОСТАНАЛИТЕ ДЪРЖАВИ
Афганистан, Ангола, Ботсвана, Камерун, Чад, Коста Рика, Кот д’Ивоар, Демократична република Конго, Еквадор, Екваториална Гвинея, Фиджи, Гана, Гвиана, Исландия, Израел, Йордания, Лесото, Лихтенщайн, Мадагаскар, Малави, Мавриций, Мозамбик, Намибия, Науру, Нова Зеландия, Нигерия, Северна Македония, Норвегия, Папуа Нова Гвинея, Тринидад и Тобаго, Турция, Уганда, Вануату, Венецуела, Замбия, Зимбабве
Ставка 15%.
Бангладеш, Шри Ланка, Тайван – 20%.
Бруней, Казахстан, Молдова, Тунис – 25%.
Алжир, Босна и Херцеговина, Либия, Южна Африка – 30%.
Ирак, Сърбия – 35%.
Лаос, Мианмар – 40%.
Сирия – 41%.
Швейцария – 39%.
Фолклендски острови – 10%.
Малайзия, Никарагуа, Тайланд – 19%.
СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ЗА СТАВКИТЕ НА ИНДИЯ И КИТАЙ
ИНДИЯ
В отговор на твърденията на САЩ „Вие купувате петрол от Русия, а след това руснаците убиват украинци с тези пари“, индийското външно министерство публикува подробен отговор, чиято същност се свежда до „Вие сами го правите“.
КИТАЙ
Остава на 10% съгласно 90-дневно примирие. Не е обявена сделка, което води до риск от увеличение на митата, ако преговорите се провалят.
Тръмп се опита на налети на Китай с високи мита, но беше посрещнат с хладното: „Добре. Ние ще ви спрем всички редкоземни метали“. И това бе достатъчно, за да се изпари нахалството на САЩ, защото това означава да спре производството на компютърни чипове, автомобили, военна и космическа техника, и т.н., и т.н.
А ето и най-големите производители на редкоземни метали към настоящия момент:
Китай: 270 000 метрични тона;
САЩ: 45 000 метрични тона;
Мианмар: 31 000 метрични тона;
Австралия: 13 000 метрични тона;
Нигерия: 13 000 метрични тона;
Тайланд: 13 000 метрични тона;
Индия: 2 900 метрични тона;
Русия: 2 500 метрични тона;
Мадагаскар: 2 000 метрични тона;
Виетнам: 300 метрични тона.
Добре е да се знае, че производството на Мианмар е все едно китайско производство.
Китай отхвърли исканията на САЩ да спре покупките на петрол от Русия, съобщава Асошиейтед прес.
„Китай винаги ще осигурява енергийните си доставки по начини, които отговарят на нашите национални интереси. Принудата и натиск няма да постигнат нищо. Китай решително ще защитава своя суверенитет, сигурност и интереси за развитие“, заяви китайското външно министерство.
„И нищо не можете да направите по въпроса“, добави мислено китаецът.
И какво може да направи Тръмп? Да се опита да наложи отново тарифи на Китай? За трети път? Или да се примоли на Си Дзинпин за пореден път да намали почти четирикратното превъзходство на Китай във взаимната търговия със САЩ? Миналия мандат той срещна разбиране. В този – едва ли.
В същото време, в резултат на тарифните войни на Тръмп американските фермери вече загубиха китайския пазар на соя (оценен на 30+ милиарда долара годишно). И дори опитите за препродажба на тази соя през Аржентина (където тича друг хиперактивен клоун с резачка) завършиха с неуспех – китайците ги хванаха на местопрестъплението и отказаха соята.
Загубата на много милиарди е несъмнено постижение на Тръмп!
НЯКОИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ТЪРГОВСКИТЕ ВОЙНИ НА ТРЪМП
- Оказва се, че още отсега редица точки от споразуменията няма да се спазват.
Технически проблеми, ограничените доставки от САЩ и минималният контрол на ЕС върху вноса правят обещанието невъзможно, казват експерти.
ЕС едва избегна пълномащабна търговска война с Доналд Тръмп, като обеща да купи американски петрол и газ на стойност 750 милиарда долара до края на мандата му.
Но постигането на това ще бъде почти невъзможно.
Досега Брюксел предостави оскъдни подробности за това как ще работят покупките. И все пак ограничените доставки от САЩ, техническите пречки и слабите правомощия на ЕС по отношение на сделките за внос означават, че постигането на целта ще бъде дяволски трудно, независимо от спецификата.
Водещата цифра е „напълно нереалистична“, каза експертът по газ Лора Пейдж, старши анализатор в стоковата фирма Kpler. „Числата са просто невероятни.“
https://www.politico.eu/article/eu-trade-war-donald-trump-us-oil-gas-energy
- Невъзможно е да се инвестират 600 млрд. долара в американската икономика – признание на ЕК.
И така изглеждаше, че всичко се е получило и Тръмп дори започна да изработва своята част от сделката чрез заплахи срещу Путин и ултиматум от „10-12 дни“, но имаше един нюанс. Европейската комисия не можа да издържи дори 10-12 дни и открито призна, че Тръмп просто е измамен. И да, обещаването на нещо, което определено не можеш да направиш (и знаеш, че не можеш), всъщност е „измама“ както по ежедневното човешко разбиране, така и по англосаксонското търговско право.
„Европейският съюз призна, че не може да изпълни обещанието си да инвестира 600 милиарда долара в американската икономика, само часове след като даде обещанието си на знаковите търговски преговори в Шотландия. Това е така, защото парите ще дойдат изключително от частния сектор, върху който Брюксел няма правомощия да влияе“, заявиха двама служители на ЕС. В понеделник двама висши служители на Европейската комисия уточниха, че парите ще дойдат изключително от частни европейски компании, като публичните инвестиции нямат значение.
„ЕС като публичен орган не може да гарантира това. Зависи от намеренията на частните компании“, каза един висш служител на ЕС. Комисията не е заявила, че ще предостави стимули, за да гарантира, че частният сектор ще постигне целта от 600 милиарда долара, нито е определила срок за инвестицията.
https://www.politico.eu/article/eus-600bn-us-investment-will-come-exclusively-from-private-sector
- Икономиката на Япония е в такава дупка, че е напълно невъзможно да намери 550 млрд. долара за инвестиции в американската икономика.
Разкривайки споразумението между САЩ и Япония в публикация в социалните медии, Тръмп заяви, че в замяна на намалената тарифа Япония ще насочи 550 милиарда долара, по негово указание, към Съединените щати, като се очаква Америка да получи 90 процента от печалбата.
Рьосей Аказава, главният търговски преговарящ на Япония, предаде различно послание откъм Токио: Япония ще предложи комбинация от инвестиции, заеми и гаранции за заеми, на обща стойност до 550 милиарда долара, като печалбите ще бъдат разпределени въз основа на поетия риск и финансов принос на всяка страна.
Липсата на подробности и липсата на публично оповестено писмено съвместно споразумение накараха търговските експерти да поставят под въпрос съдържанието на инвестиционната прокламация.
Брад Сетсер, старши сътрудник в Съвета по външни отношения, който беше търговски съветник по време на администрацията на Байдън, нарече сделката „обявена, но неактуална“ (vaporware). Като се имат предвид инвестициите, които Япония най-вероятно вече е имала предвид, „тук има много по-малко средства, отколкото изглежда на пръв поглед“, каза той.
https://www.nytimes.com/2025/07/31/business/trump-japan-south-korea-investment.html
- Заетостта в американската икономика през последните месеци е изключително ниска въпреки лъжите, че не е.
- Докладът за заетостта от юли 2025 г. показа, че икономиката на САЩ е добавила само 73 000 работни места, доста под очакванията на икономистите за 110 000.
По-тревожни бяха значителните ревизии надолу в сравнение с предишни месеци. Например, данните за май бяха ревизирани надолу от 144 000 на 19 000, а данните за юни бяха ревизирани надолу от 147 000 на 14 000. Тези ревизии доведоха до средния тримесечен растеж на работните места до 35 000 – най-слабия темп от рецесията, причинена от пандемията през 2020 г.
CNN:
„Пазарът на труда в САЩ се забави рязко през юли и беше значително по-слаб от първоначалните оценки за предходните месеци, което предполага, че търговската политика на президента Доналд Тръмп може да задушава наемането на работа.
Икономиката на САЩ добави само 73 000 работни места миналия месец, а месечните суми за май и юни бяха ревизирани надолу с общо 258 000 работни места.
Ревизиите от предходните два месеца бяха „зашеметяващи“, каза Даян Суонк, главен икономист в KPMG, в интервю за CNN.
Очакваният нетен прираст от 144 000 за май беше ревизиран надолу със 125 000 до 19 000; а предварителният брой за юни от 147 000 беше намален със 133 000 до 14 000, според данни, публикувани в петък от Бюрото по трудова статистика.
„В момента всичко е в застой“, каза Суонк за пазара на труда.
С тези монументални корекции надолу с четвърт милион работни места, оскъдният ръст на работните места през юни бяха най-слабият от декември 2020 г. – последния път, когато пазарът на труда имаше месечни загуби на работни места. Темпът на създаване на работни места, наблюдаван досега тази година, е най-слабият от десетилетия, освен рецесиите.
„Това е абсолютно най-лошият голям икономически доклад от края на пандемичната ера“, каза пред CNN Джо Брусуелас, главен икономист в RSM US.
https://edition.cnn.com/2025/08/01/economy/us-jobs-report-july
Тръмп вече отговори с драстични мерки, като уволни ръководителя на Бюрото по трудова статистика. Защото няма смисъл да се казва на новия властелин на народите неприятната истина! И проблемът е в специалиста по статистика, а не другаде. Да не си помислите обратното!
- По-високи цени за американските потребители
Експерти обаче предупреждават, че тарифите върху стоки, внасяни в САЩ, биха могли да доведат до по-високи цени за потребителите. Подходът на Тръмп към тарифите отначало да бъдат обявени, за да стреснат противника, а после – отложени, за да има някакъв преговорен процес, също предизвика опасения от нестабилност в икономиката.
Първоначално Тръмп представи индивидуални „реципрочни“ тарифи за чуждестранни търговски партньори през април. Тези тарифи бяха отложени, а последните им версии бяха представени този месец.
Тръмп обаче отхвърли опасенията, заявявайки, че тарифната му кампания ще донесе на САЩ милиарди данъци.
„Винаги казвам, че „тарифи“ е най-красивата дума за мен в речника“, каза Тръмп през януари, нареждайки я сред любимите му термини като „любов“ и „религия“.
„Тарифите ще ни направят адски богати“, добави той.
Но не бива да си правим илюзии: тези тарифи ще бъдат плащани от американските потребители, а не от някого другиго. Просто стоките и услугите ще станат по-скъпи с процента на митата. Или пък вносът от засегнатите страни ще намалее драстично. Което едва ли е много хубаво. През целия ХХ, а и през настоящия ХХI в. САЩ никога не са могли да произведат толкова, колкото потребяват. Никога.
Приходи в бюджета може и да има, но кесията на американеца няма как да не изтънее. Със съответните последствия.
- Бюджетният дефицит се увеличава
Според предварителните оценки бюджетният дефицит на САЩ през юли е бил 240 милиарда с мита от почти 30 милиарда. Това е сравнимо с дефицита от юли 2024 г. (243 милиарда) и е вторият дефицит в историята след рекордния юли 2021 г. (302 милиарда).
Националният дълг на САЩ е нараснал със 700 милиарда за един месец.
Това вече успешен успех ли е, или ще бъде още по-лошо?
През третото тримесечие (тоест за юли-септември) Държавният департамент планира да вземе назаем още един трилион…
Дори за момент да предположим, че ВСИЧКИ сделки на Тръмп ще бъдат изпълнени (а те няма да бъдат), това ще е достатъчно, за да покрие бюджетния дефицит на САЩ за максимум няколко месеца!
И тогава на САЩ ще свършат васалите, които могат да бъдат огънати и ограбени…
Какво ще се случи след това? Трудно е да се каже… Впрочем, не е трудно!
- Най-важното!
САЩ действат като махленски изнудвач и нищо повече. Не се съобразяват ни най-малко нито с международните закони и правила, повечето от които самите те са въвеждали, нито със световните практики във взаимоотношенията и търговията, нито със съюзничеството, нито с приятелските и неприятелските държави. Единственото, с което се съобразяват, е грубата полза.
Но нека не забравят, че със същата лекота те могат да пренебрегнат и други правила, ценности и устои на света като демокрация, права на човека, свобода на словото, неприкосновеност на собствеността, напредък и устойчиво развитие, стига да става дума за същата груба полза. И те вече го правят по отношение на свободата на словото и правата на човека. Ако не сте го забелязали, вгледайте се по-внимателно какво става в САЩ.
[1] Canada and Mexico are establishing a new trade corridor called the North Belt, designed to bypass the United States. This $120 billion infrastructure initiative will feature direct rail and maritime links, clean energy infrastructure, and digital tracking technologies. It aims to reduce logistics costs, speed up delivery, an d eliminate tariffs between the two countries. The North Belt is expected to be fully operational by 2028, with an agreement between the two nations slated for September 2025.
[2] The US could lose some $69bn in taxes, $17bn in indirect benefits, and there could also be a $39bn hit to employment, says the article, making a $245bn hit over five years. It could hit the US Midwest economy particularly hard, causing a 2.8% decline.
https://theloadstar.com/canada-and-mexico-get-cosy-with-trade-plan-to-bypass-us